Обикновено хората, които имат диагноза за психична болест или интелектуално затруднение, се приемат за по-неможещи и най-добрата „защита“, която често им се предлага, е поставянето им под запрещение. Последиците от това са далеч от идеята за свобода, закрила и грижа, която някой би могъл да вложи в подобен механизъм. Поставените под запрещение, независимо от своите желания и предпочитания:

  • нямат право да решават (къде да живеят, какво да правят с парите си) и някой друг моделира техния живот според своята преценка и интерес;
  • са лишени от правото да създадат семейство и да се женят;
  • в много случаи са заставени от близките си да живеят в институции до края на живота си.

Резултатът: много често поставянето на хората под запрещение ги изправя директно пред социална изолация, насилие и малтретиране в общността и в институциите; към 2012 г. от близо 7500 лица под запрещение 3500 са настанени за „грижа“ в специализирани институции, а там правото им на живот, свободен от изтезания и унижения, е отнето.

РЕШЕНИЕТО

Подкрепеното вземане на решения е сбор от механизми за подкрепа, насочена към лично упражняване на права,

съобразно избора, волята и предпочитанията на човека в нужда. Подкрепеното вземане на решениясе основава на следните житейски истини и ценности:

  • Всеки човек, независимо от това дали има увреждане и колко сериозно е то, има желания, предпочитания и воля;
  • Желанията, предпочитанията и волята винаги трябва да бъдат признавани и зачитани, независимо от проблемите в комуникацията;
  • Всеки човек, независимо от това дали има увреждане и колко сериозно е то, е способен да изгради връзки на доверие с друг човек;
  • Всеки човек, независимо от това дали има увреждане и колко сериозно е то, в определен момент има нужда от подкрепа при вземане на решения и я получава от хората, на които се доверява.

support_logo

Подкрепеното вземане на решения се задейства за определено време и в конкретни сфери от живота, за които човекът среща затруднения да се справи абсолютно сам. Поради това то е ключът за овластяване и в същото време е предпазната мярка срещу подчиняването на живота на хората с увреждания на интересите, амбициите, страховете и представите на други хора.

С тази фотоистория започва Кампания за набиране на обществена подкрепа за реформа на законодателството относно запрещението, настойничеството и попечителството, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България в началото на 2012 г.

Хората с психично здравни проблеми и интелектуални затруднения трябва да имат равен шанс за независим живот. С подходящата подкрепа те могат да вземат решения къде и с кого да живеят, да управляват парите си, да решават как да използват свободното си време  т.е. че могат лично да упражняват правата си.
За да се случи това, по начин който да гарантира, защита от злоупотреби и манипулации са необходими законодателни промени за въвеждане на концепцията за подкрепено вземане на решения.

Фотоисторията се осъществява в рамките на проект „член 12 – следваща стъпка“, изпълняван от Български център за нестопанско право.
Финансирането на този проект е предоставено от Фондация „Отворено общество“.
Фотография: Боян Христов
Идея, реализация и текст: Яна Бюрер Тавание

Свързани проекти